ПОТЪНАХМЕ В УБИВАЩА НИ ТИШИНА,   НЕ УЛАВЯМ ДАЖЕ УДАРИТЕ НА СЪРЦАТА!   БЕЗЗВУЧИЕ, БЕЗМЪЛВИЕ И САМОТА,   СМРАЗЯВАЩ ЛЕД СКОВАВА НИ ДУШАТА!    ПОТЪНАХМЕ В ЗЛОВЕЩА ТЪМНИНА   ТРЕВОЖЕН МРАК ЗАБУЛИЛ Е ЗЕМЯТА   НЕ ВИЖДА СЕ НИ ЛЪЧ, НИ СВЕТЛИНА,   ТЪЖНО Е И ПУСТО Е В ДУШАТА!    И ВЪВ ВОДОВЪРТЕЖА НА БЕЗВРЕМИЕ   МИНАВАТ НОЩИ, ДНИ, ЧАСОВЕ!   ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ТРЯБВА НИ УМЕНИЕ   РАЗУМЪТ НИ КЪМ СПАСЕНИЕ ЗОВЕ!     ПОТЪНАХМЕ В ЗЛОКОБНА ТИШИНА,   ОТ КОЯТО ТОЛКОВА БОЛИ НИ!   ПОДАЙ РЪКА! ВЗЕМИ ТИ МОЯТА РЪКА!   И ЗАЕДНО С ДОВЕРИЕ ДА ПРОДЪЛЖИМ!!!